Цивилизацията Харапа е възникнала в ІІІ хилядолетие пр. н. е. в долината на Инд. Според учени от Индия обаче тя е по-древна от Египет и Месопотамия. Смятат, че е на възраст 8000 години, а не 5500, както се приемало доскоро. Името Харапа (Harappa) произлиза от селище в Пенджаб, днес в Пакистан, до което е открит главния град на тази цивилизация. Досега не е известно как точно се е наричала тя и кои хора са я създали. За другия голям град Мохенджо Даро вече съм писал в блога си. Известна е още като Индска цивилизация. Простирала се е на огромна площ, около 1500 km от север на юг. Градовете в Харапа били изградени по сходни планове: крепост със зъбчати стени, вътре в която са разположени обществени и жилищни постройки. Градът Харапа бил разделен на квартали от прави улици. Сградите били на два или повече етажи, построени от печени тухли с високо качество и имали водопровод и канализация, покрита с кирпичени плочи. В северната цитадела на Харапа са открили зърнохранилище с размери 45 на 60 m. Археолозите се изненадали, че нито в Харапа, нито в Мохенджо Даро са могли да открият следи от каквито и да е храмове. Цивилизацията Харапа имала и писменост от около 270 пиктографски знака. За съжаление и до днес тя не е разчетена. Преди 100 години учените смятали, че цивилизацията Харапа била дело на арийските народи. В средата на ХІХ век край неголемия град Харапа открили характерни глинени печати. Александър Кънингам, който бил офицер от инженерните войски, пръв им обърнал внимание. Впоследствие той станал един от основателите на индийската археология. Дълго време се смятало, че причина за изчезването на цивилизацията Харапа било нейното изместване от арийците. Новите изследвания обаче сочат, че причината за упадъка на древната култура са климатични и геоложки промени, например в пресъхването на митологичната река Сарасвати. Предполага се, че около 1500 пр. н. е. мощно земетресение е разтърсило и унищожило селищата в Харапа, а след него завоеватели, които са предполагаемо арийци, нахлули в долината на Инд, разрушили окончателно тази култура.